We’ve updated our Terms of Use to reflect our new entity name and address. You can review the changes here.
We’ve updated our Terms of Use. You can review the changes here.

М​о​н​о​х​р​о​м

by Melekh

/
  • Streaming + Download

    Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality download in MP3, FLAC and more.
    Purchasable with gift card

      €6.66 EUR  or more

     

1.
ПРИЗРАК (Шарл Бодлер) Подобно ангел с взор на сова ще дойда пак при теб в алкова, безшумно ще се вмъкна там със сенките, и ще ти дам. Призрак на Бодлер. Призрак съм. Тъй както други чрез омая върху живота ти желая чрез ужаса да властвам аз. Целувки, мила, с хладината с безстрашието на Луната, и ласки на змия, край ров пълзяща в порив на любов. Щом дойде утрото, напразно, ще гледаш мястото ми празно: до вечерта ще лъха мраз, до вечерта ще лъха мраз. Тъй както други чрез омая върху живота ти желая чрез ужаса да властвам аз. Подобно ангел с взор на сова ще дойда пак при теб в алкова. Призрак на Бодлер. Призрак съм.
2.
КИНЖАЛИ Корабите акостират в полумрака. Съня прокуждат бушуващи вълни. Призрачна провижда се луната и светъл ден не ще да видиш ти. И по-трудно от всякога ти вървиш срещу вятъра, в капан на бедите си, търсиш своите приятели, и се вглеждаш назад, там обратно в спомена свят. Но вместо подкрепа - „приятелски огън“. Разкъсват плътта ти кинжали от злост. Онези които обикнал си твърде, онези които приел си за братя, онези които ще те предадат. Черна нощ, коварна сянка слепи очите не виждат без звезди. С халд пронизва кинжалът братски. "Предателство!"- Левиатан крещи. И по-трудно отвсякога ти се луташ из сенките, а там стари приятели, във вярност заклели се опъват тетивата си и пронизват нозете ти. Прекъсват нишката. Изличават спомена. Ад!
3.
ПОХОД НА БЕЗУМИЕТО Далеч от корена са нашите стебла, отровени отвътре гниеме. В опит да плуваме в локва свобода, затрупани от вещи давим се. Спасението е в бездната, саморазрухата е нашата съдба. Ние сме поколението - избрано да предвкуси края на света. Края на света. Крием очите си зад тъмни очила, вече не страдаме за никого. Избрани или не, обречени на самота. Свързват ни само екраните – безроптни. Последен поход, смътно сияние катарзисът за нас е в бездната. НЕ СТРАДАМЕ ЗА НИКОГО И ВЯРВАМЕ В НИЩОТО, НО ПОЕХМЕ ЗАЕДНО В ПОХОД НА БЕЗУМИЕТО. НЕ СТРАДАМЕ ЗА НИКОГО И ВЯРВАМЕ В НИЩОТО, НО ЩЕ ВЪРВИМЕ ЗАЕДНО В ПОХОД НА БЕЗУМИЕТО. ЗАЕДНО В БЕЗДНАТА.
4.
ПО ПЪТЯ НА ЛЯВАТА РЪКА Над руините на крепостта скоро ще дойде Зората. Седем слънца изгряват в небето. Събуждам се сам, мокър от нова роса. Чувствам сега пулс от недрата. С готовност приветствам деня и казвам си сбогом с нощта Ще променя. Всичко! Отново! Син на вечената Мъдрост роден бях в облак. Син на тъмния хаос, аз нося ви пламък. Крепостта отново ще изградя. Спомените ми мрежи. Очите ми слепи. По пътя на лявата ръка. Прогонен от Еден път свой аз намерих. Всичките твари деца вий сте мои. За хиляден път аз руша, сътворявам. Всяка материя сам аз създадох. Крепостта отново ще изградя. Обвил света като змия. Главата ми лъвска. Аз пълзя по пътя на лявата ръка. Син на ведрата утрин. Аз нося ви мъдрост.
5.
НАОБРАТНО БУКВИТЕ Прегърнал бях черното и нощем се будех в страх да не дойде денят. Изплел си бях въже от мъката си и бях готов на него да увисна. Но ти съзря ме в мрачината и дните омагьоса с обич чиста. Само ти! Точно ти. ще си в огън и в тъмнина до мен. Вярваш ли? Вярваш ли, че светли дни ще ни озарят защото сме добри? Избрах си маска аз от черни мисли и корени в главата ми прокара тя. Но счупи се щом в очите светли огледаха се моите очи. Само ти! Точно ти. ще си в огън и в тъмнина до мен. Вярваш ли? Вярваш ли, че светли дни ще ни озарят защото сме добри? Издялках си ковчег от своите грешки, но ти научи ме, че са човешки и ще ме чака той в друг ден в друг свят. С теб ще продължа напред и аз. Ти ме върна от мъртвите, наобратно буквите да прочета.
6.
БРОДНИК С проскубаната си брада и поглед губещ се в мъглите, навлизам бавно в нощта, където тайната е скрита. Без карта, име и другар, аз бродя блед из дълбините. Хиляди очи се взират в мен изпиват ме с лукавост, в смеха си остър и студен пируват те с моята слабост. Ще мога ли да променя, това което съм избрал? Ще мога ли да победя, това което съм създал? Разцъфват черните цветя, раздират ме на тръните бодлите. Гъста и отровна е кръвта, щом вместо сълзи капе от очите ми. Горчиви плодове. Отровно гнили. И тленни плодовете на страха ме канят да приседна под дървото. В древната градина на греха в корени превръщат се мечтите ми. Ще мога ли да променя, това което съм избрал? Ще мога ли да победя, това което съм създал? Аз бродя из мрака. Аз търся сам. Аз бродя из мрака. Бродник.
7.
ВОЛЯ НАД ВОЛЯ Аз знам има пламък вътре в мен, въглен изгаснал от звездите. И отново ще гори огънят пленен, щом воля къса оковите на моята съдба. Признавам: Слънцето рано от мене се скри умора коварна в гръбнака се впи, камъка тежък търкалям и аз нагоре по склонастръмен сега. Смъртта срещу дните препуска напред, избавление да търся аз съм проклет. Но ще бутам аз камакът студен до дверите на свободата. И ще изпълва със смисъл всеки следващ ден неравенството на борбата наречена живот. Тежък товар носи всеки от нас, и хищници късат местата ни в бяс. Но пак ще погледнем през детски очи ще зърнем света безкористно чист. Смъртта срещу дните препуска напред, избавление да търси човек е проклет. Тревожно небето надвисва над мен като огромна черна лапа. И ще гори отново въгленът студен щом счупя в миг оковите съдба. Воля над воля. Отвътре пламни. Воля над воля окови счупи.
8.
Отрова 03:41
ОТРОВА Остро! Внимавай - ще се убодеш. Хареса ли ти болката трудно е да спреш. Остро! Внимавай - ще се убодеш. Хареса ли ти трудно е да спреш. Живееше живот в непрогледен мрак. Намери път навън, но не напред, а пак назад. Извергнат. Обречен. На кръстопът. Отрова гъста прониква в гнилата ти плът. Изпитвал ли си някога преди? Любов такава, която не гори. Изгуби ти ключът на живота свой, в кладенеца тъмен падна той. Извергнат. Обречен. На кръстопът. Отрова гъста прониква в гнилата ти плът. Изпитвал ли си някога преди? Любов такава, която не гори. Изгуби ти ключa на живота свой, в кладенеца тъмен падна той. И пак отрова. И болка нова. Пронизва ме. И пак отрова. И слабост нова. Разкъсва ме.
9.
МОНОХРОМ Избледняват в ъглите, скрити, мечтите ни. Зазидани, не от друг, а от нас. Не възкръсват на пролет телата ни, принудата ражда мъртвия цвят. Сакати се тътрим по правилата им и заедно с другите, всеки е сам. Сам. Толкова сам. Монохром. В празен храм. Роним черен хляб. Монохром. Двуизмерно съществуване в триизмерен свят. Огледалото сочи ни ужаса, в черупките стари души на деца. Не протягат нагоре слаби ръцете си небето е скирто зад черен воал. Надвисват надолу с главите дърветата. Плачат голи душите ни. Плачат от глад. Сакати се тътрим по правилата им и заедно с другите, всеки е сам. Монохром. В празен храм. Черен хляб.
10.

credits

released November 14, 2015

all songs written and performed by Melekh except 'Прилепът" by Нова Генерация.

all lyrics written by Brodnik except "Прилепът" written by Dimitar Voev and fragments from 'Призрак" written by Charles Baudelaire.

license

all rights reserved

tags

If you like Melekh, you may also like: